Екстремните мита на САЩ на са нанесли директен, а вторичен удар по българската икономика

Търговската война е далеч от своя край, посочват в свой анализ експертите от международната компания за кредитно застраховане и управление на риска „Coface“

Година след въведените по-високи мита върху вноса от ЕС от администрацията на президента Доналд Тръмп въздействието върху България остава косвено. Влиянието върху стопанската активност в страната се предава през канала на отслабващото външно търсене и през натиска върху европейските вериги за доставки, в които България е силно интегрирана. Това се посочва в анализ на международната компания за кредитно застраховане и управление на търговския риск „Coface“. Проучването се фокусира върху изминалата година на търговско напрежение между двете страни на Атлантика.

Според наблюдателите най-силно отражение в резултат на това има върху индустриални сектори като машиностроене, метали и автомобилни компоненти, където българските компании са подизпълнители. Допълнително, пренасочването на глобалната търговия засилва конкуренцията и свива маржовете.

07 май 2026, 23:28

Тръмп заплаши ЕС с по-високи мита: Ако до 4 юли не ратифицира търговското споразумение със САЩ

„Митата не бяха толкова директен шок за България, колкото фактор, който влоши така или иначе напрегнатата външната среда – чрез по-слаб износ, по-ниска индустриална активност в Европа и повишена несигурност за бизнеса,“ коментира Пламен Димитров, управител на „Coface“ - България.

Като силно отворена икономика, интегрирана във веригите за производство и износ на Европейския съюз, главно към пазари като Германия и Италия, България е чувствителна към всякакво влошаване на външното търсене, уточняват от компанията.

Експертите от международната корпорация обясняват, че по-високите мита върху европейския износ към САЩ ограничават на първо място конкурентоспособността на компаниите от ЕС, предава БТА. Това води до спад в поръчките към техните доставчици – включително българските предприятия, особено в сектори като машиностроене, металургия и автомобилна индустрия, силно представени на местния пазар. В подобна среда се създава допълнителен натиск върху производството и приходите на компании, които участват във веригите за доставки на европейската индустрия.

На второ място, пренасочването на глобалната търговия и засилената конкуренция от трети страни (като държави в Югоизточна Азия) увеличават натиска върху цените и маржовете на българските износители. Това се комбинира с вече нарасналите разходи за суровини и компоненти, които са пряко засегнати от митническите ограничения и промените в доставките.

В резултат, макар България да не е пряко сред основните търговски партньори на САЩ, ефектът от митата се пренася чрез по-слаба външна среда, по-висока несигурност и засилен натиск върху индустриалните сектори, което ограничава експортния потенциал и инвестиционната активност, обобщават от „Coface“.

Глобалният анализ на компанията показва, че разходите, свързани с увеличението на американските мита, са били поети предимно от американските компании. Друга констатация на макроикономическия екип на „Coface“ е, че по-голямата част от износителите към САЩ запазват маржовете си, което не подкрепя тезата, че те биха намалили своите цени, за да запазят пазарен дял на американския пазар. Анализаторите наблюдават и рязко покачване на разходите за суровини на компаниите, чиято дейност е силно засегната от митническата политика на президента Тръмп.

Инфлацията на производствените разходи възлиза към края на 2025 година на 20 процента в металургичната промишленост, 9 процента в сектора на домакинските уреди, 8 процента в автомобилния сектор, 6 процента в сектора на металорежещите машини и текстилната промишленост и 5 процента в електрониката. В повечето от тези сектори брутните маржове са в застой или дори намаляват, се посочва в анализа.

Според „Coface“ търговската война е далеч от своя край.